кучка
Облик
кучка (български)
ед.ч. | куч·ка | |
---|---|---|
членувано | куч·ка·та | |
мн.ч. | куч·ки | |
членувано | куч·ки·те | |
звателна форма | куч·ке |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Кучка означава женско куче.
- В преносен смисъл така наричат жени, които са нагли и нахални в общуването.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
куче, кученце