край
Облик
(пренасочване от края)
край (български)
Предлог, тип 192
- Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо.
- Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай
- Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около.
- Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до
ед.ч. | край | |
---|---|---|
непълен член | края | |
пълен член | кра·ят | |
мн.ч. | кра·и·ща | |
членувано | кра·и·ща·та | |
бройна форма | края | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 36
- Област, район.
- Родна страна.
- Предел, място, където нещо свършва.
- Последен момент или период от протичане на нещо.
- Прен. Предел, свършек.
- Прен. Изход, развръзка.
- Прен. Смърт.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка
- кончина, смърт, гибел
- предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг
- заключение, развръзка, разрешение
- резултат, следствие, последица
- област, покрайнина, страна, кът, землище
- довеждане докрай, завършване
- завършеност, окончателно уреждане, последно изказване
- привършване, изчерпване
- приключване, закриване
- земя
- изход
- окръг, район
- ивица, бордюр, обшивка
- периферия, гребен, ребро