землище

землище (български)

землище ±

ед.ч.		зем·ли·ще
	членувано	зем·ли·ще·то
мн.ч.		зем·ли·ща
	членувано	зем·ли·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

мн. землища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

област, местност, зона, територия, покрайнина, земя, място