землище
Облик
землище (български)
ед.ч. | зем·ли·ще | |
---|---|---|
членувано | зем·ли·ще·то | |
мн.ч. | зем·ли·ща | |
членувано | зем·ли·ща·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
мн. землища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
област, местност, зона, територия, покрайнина, земя, място