предел

предел (български)

предел ±

ед.ч.		пре·дел
	непълен член	пре·де·ла
	пълен член	пре·де·лът
мн.ч.		пре·де·ли
	членувано	пре·де·ли·те
бройна форма		пре·де·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ограничeниe, край, завършeк на нещо; граница.

Превод

английски: limit, bound, verge арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: límite италиански: confine китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: преде́л словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• граница, преграда, край, синор, праг
• лимит, ограничение
• връх, степен, крайност, прекомерност, краен предел
• граници, обхват
• обсег, район