ограничение

Български

ограничение ±

ед.ч.		ог·ра·ни·че·ние
	членувано	ог·ра·ни·че·ни·е·то
мн.ч.		ог·ра·ни·че·ния
	членувано	ог·ра·ни·че·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Ограничаване.
2. Правило, коeто ограничава някакви действия.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: restriction, limitation, confinement, constraint арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Einschränkung, die Limitation норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стеснение, намаление, локализиране
• затруднение
• въздържане, сдържане, възпиране, ограничаване, обуздаване, спирачка
• намаляване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}