конец

конец (български)

конец ±

ед.ч.		ко·нец
	непълен член	ко·не·ца
	пълен член	ко·не·цът
мн.ч.		кон·ци
	членувано	кон·ци·те
бройна форма		ко·не·ца
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Фразеологични изрази

• съшит с бели конци - който е направен нескопосано, неоригинално, без оглед на специални умения

Превод

английски: thread (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hilo (es) италиански: filo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: нитка (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: fil холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нишка, жица, жичка, влакно, връв, връзка
• край, завършек, свършек, предел, граница, развръзка