крамола

крамола (български)

крамола ±

ед.ч.		кра·мо·ла
	членувано	кра·мо·ла·та
мн.ч.		кра·мо·ли
	членувано	кра·мо·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Шум, вълнение, спор.

Етимология

Старобълг. крамола στάσις „гражданско неспокойство“ (Мар., Зогр., Супр.), ὄχλος „тълпа“ (Мих. мен.). Праслав. *kormola (словен., чеш. kramola, укр. коромоли мн.ч. „интриги“). Вероятно стара заемка от герм. езици, по-точно от старобав. karmala (Lех Baiuvar.) (> ср.-лат. carmula), което се свързва със старосакс. karm „жалба, плач“, англосакс. сеаrm, сiаrm „вик“. Старобълг. > рус. крамола (при исконно рус. *коромола).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• препирня, ежба, спор, кавга, караница, скарване, свада, раздор, врява, викане, гюрултия
• прение, диспут