компетентност

Български

компетентност ±

ед.ч.		ком·пе·тен·т·ност
	членувано	ком·пе·тен·т·ност·та
мн.ч.		ком·пе·тен·т·нос·ти
	членувано	ком·пе·тен·т·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Значението на думата компетентност е кръг от въпроси, по който е оправомощен да действа даден орган.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вещина, умение, знания, познания, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, компетенция, специалност
• власт, пълномощия, юрисдикция, подсъдност, подведомствена област, сфера на пълномощия
• област, сфера
• обсег, обхват, възможност

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}