юрисдикция

Български

юрисдикция ±

ед.ч.		юрис·дик·ция
	членувано	юрис·дик·ци·я·та
мн.ч.		юрис·дик·ции
	членувано	юрис·дик·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Право да се съди, право да се разглежда един въпрос или форма на управление (светско или църковно) върху дадена област.

Етимология

руски юрисдикция от латински iurisdictio

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: jurisdiction арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

власт, пълномощия, подсъдност, компетентност, компетенция, подведомствена област, сфера на пълномощия

Сродни думи

юридически, юрисконсулт, юриспруденция, юрист

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}