власт
Облик
власт (български)
| ед.ч. | власт | |
|---|---|---|
| членувано | власт·та | |
| мн.ч. | влас·ти | |
| членувано | влас·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля.
- Държавно управление и неговите органи.
- Само ед. Силно влияние, въздействие.
Етимология
Фразеологични изрази
Дадохме му голяма власт. Идвам на власт. Местните власти. Предадохме го на властите. Във властта на порока.
Превод
Синоними