клевета

Лъжа с която се злепоставя някой

клевета (български)

клевета ±

ед.ч.		кле·ве·та
	членувано	кле·ве·та·та
мн.ч.		кле·ве·ти
	членувано	кле·ве·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Лъжа, с която се злепоставя някой.

Етимология

старобълг. клевета е моравизъм (Ет.Рк.Слав.Ез.), т.е. произлиза от езика на старите чехи.

чеш. kleveta „скоба“ ~ чеш. klikа „кука“ (от същия корен е старогр. κληΐς „ключ“, лат. clāvis „гвоздей“). В семант. отношение: бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“.

От старобълг. език е преминала в сръб., рус. и укр. език като книжовна заемка.

Превод

албански: английски: calumny, slander арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αγκύλι датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: calumnia италиански: calunnia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: calumnia литовски: [[]]

немски: die Verleumdung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: клевета словашки: klebeta словенски: [[]] сръбски: клевета тайландски: [[]] турски: bühtan, iftira, karalama украински: клевета унгарски: [[]] фински: [[]] френски: calomnie холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: kleveta шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• злословие, злодумство, клюка, набедяване, злепоставяне, клеветничество, инсинуация, донос, хула, лъжа
• клеветене, очерняне, позорене
• обида, петно, злостна забележка