източник

източник (български)

източник ±

ед.ч.		из·точ·ник
	непълен член	из·точ·ни·ка
	пълен член	из·точ·ни·кът
мн.ч.		из·точ·ни·ци
	членувано	из·точ·ни·ци·те
бройна форма		из·точ·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. .(консуматив) Мястото, фирмата или лицето откъдето се добива или внася даден консуматив ;#.(информация) лицето или мястото откъдето е добита информацията.

Превод

английски: source (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: sorgente (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Quelle норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: источник (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: lähde френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• първоизточник, начало, произход, произхождение, извор
• повод, причина, първопричина, основание
• започване, изход
• причинител, извършител, виновник, автор