жив
(пренасочване от жива)
| ед. ч. | м. р. | жив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | жи·вия | ||
| пълен член | жи·ви·ят | ||
| ж. р. | жи·ва | ||
| членувано | жи·ва·та | ||
| ср. р. | жи·во | ||
| членувано | жи·во·то | ||
| мн. ч. | жи·ви | ||
| членувано | жи·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който живее, функционира, не мъртъв.
- Който се отнася към животинския или растителния свят; органичен.
- Който е на организъм, на същество в процес на живеене.
- Който е изпълнен с жизнена енергия, с жизненост и обича движението.
- Прен. Който се характеризира с енергичност или се изразява в енергична, интензивна дейност.
- За език, диалект и под. – който се говори сега, в настоящия момент; говорим.
- Който може да бъде възпроизведен в паметта или във въображението така, като че ли в момента се възприема непосредствено.
Етимология
Старобълг. живъ.
Сродни думи: лит. gyvas, латв. dzīvs, староинд. jīvas, староперс. ĵīva, лат. vīvus, гот. qius, ирл. biu, bео „жив“, старогръц. βίος „живот“ от ие. *gʷei-.
Антоними
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
(само за значение 1)
|
|