естество

естество (български)

естество ±

ед.ч.		ес·тес·т·во
	членувано	ес·тес·т·во·то
мн.ч.		ес·тес·т·ва
	членувано	ес·тес·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. 'Самата същност; това, което е присъщо на нещата.

Етимология

старобълг. ѥстьство (Супр.) - калка на гр. φύσις „природа“ от φύω „раста, настъпвам“.

Превод

английски: nature арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Natur норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: doğa унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• природа, натура
• същност, същество, есенция, сърцевина, качество, характер, свойство, вид
• нрав, душа
• отличителен белег, признак