дух

дух (български)

дух ±

ед.ч.		дух
	непълен член	ду·ха
	пълен член	ду·хът
мн.ч.		ду·хо·ве
	членувано	ду·хо·ве·те
бройна форма		ду·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• душа, чувство, живот, настроение, темперамент, характер
• смелост, мъжество, воля, ентусиазъм
• смисъл, значение, същност
• видение, привидение, призрак, двойник
• кураж, ревност, усърдие, издръжливост
• храброст, въодушевление, пламък
• съзнание, манталитет, мисловност
• сянка

Производни думи

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

дуя