глух

Български

глух ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		глух
		непълен член	глу·хия
		пълен член	глу·хи·ят
	ж. р.		глу·ха
		членувано	глу·ха·та
	ср. р.		глу·хо
		членувано	глу·хо·то
мн. ч.			глу·хи
		членувано	глу·хи·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който не притежава способността да чува, който е лишен от слух.

Производни думи

глухота

Превод

английски: deaf (en) испански: sordo италиански: sordo добавете превод на друг език тук [[]]

немски: taub полски: głuchy (pl) руски: глухой (ru) френски: sourd