Направо към съдържанието

тъп

От Уикиречник

Прилагателно име, тип 76

  1. За край или връх- който е заоблен.
  2. За ъгъл- който е по- голям от 90 градуса.
  3. Глупав.

Етимология

старобълг. тѫпъ.

Етимологията не е съвсем ясна. От една страна се правят опити за сближаване с нем. Stumpf „пън“ (= лит. stambas „ствол“, староинд. stamba „китка цветя“, староирл. tomm „храсталак, хълм“, които са твърде далечни по значение - ие. *(s)tamb- с първоначално значение „храст, хълм“), а от друга с лит. tampyti, tаmраu „опъвам“, староисл. þambr „издут, дебел“, þamba „коремът ми се надува“ (= старобълг. тѧтива „тетива“, лат. templa „вид носеща греда“, армен. thamb „седло“, перс. tābađ, tābīđan „преда“ и първоначално значение „дърпам, опъвам“, което е твърде отдалечено).

старобълг. тѫпъ > унг. tompa

Синоними

  1. унесен, сънен, глупав

Антоними

остър


Производни думи

тъпоъгълен, тъпак

Превод