Част от тялото на човека и животните, в която се намира главният мозък, устата, очите, ушите;
Ум, разум, разсъдък "Ти глава имаш ли?", "Нищо не му влиза в главата!" ;
Графически и смислово отделена част от литературно произведение "Романът на новия автор се състои от 50 глави.";
Ръководител, шеф, стоящ начело Главата на българската легация се срещна с някои официални лица; глава на семейството, държавен глава
Бройка на глава от населението; 100 глави добитък
Част от растение със закръглена форма глава лук
Част от предмет със закръглена форма глава на гвоздей
в урологията Част от пениса (използва се умалителната форма главичка)
Етимология
старобълг. глава κεφαλή (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн.). ИЕ лексически диалектизъм: слав. *golva, лит., латв. galva, старопрус. gallū, вин. п. galwan. ИЕ реконструкция позволява две възможности: *gholu- (срв. арм. glux, род. п. glxoy „глава“) или *golu- (срв. стисл. kollr „кръгъл планински връх, глава“ и връзка с гол). Първият вариант допуска и връзка с е-огласовка (*ghelu- > *žely: старобълг. желы, -ъве χελώνη „костенурка“ (Номоканон), сръб. желва, словен., чеш. želva, пол. żółw, род. п. -wi „костенурка“). За връзката глава костенурка срв. череп - рус. черепаха „костенурка“, лат. testa „чаша, глава“ - testudo „костенурка“. Не бива да се свързва със старогр. χέλŭς , род. -υος „костенурка, гръдна кост“, χελώνη, χέλυμνα, χελύνη „земна костенурка“, тъй като словообразуването на старогр. форми не е ИЕ. Вероятно коренът *ghel-/*ghol- е еднакъв с корена на *žьltъ „жълт“ (=*ghļ-tos).
