чутура
Облик
чутура (български)
| ед.ч. | чу̀·ту·ра | |
|---|---|---|
| членувано | чу·ту·ра·та | |
| мн.ч. | чу·ту·ри | |
| членувано | чу·ту·ри·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
- Съд, в който се счукват на прах различни предмети, обикновено хранителни.
- прен. Глава (на глупав човек).
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|