чутура
Облик
чутура (български)
ед.ч. | чу̀·ту·ра | |
---|---|---|
членувано | чу·ту·ра·та | |
мн.ч. | чу·ту·ри | |
членувано | чу·ту·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
- Съд, в който се счукват на прах различни предмети, обикновено хранителни.
- прен. Глава (на глупав човек).
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|