шеф

Български

шеф ±

ед.ч.		шеф
	непълен член	ше·фа
	пълен член	ше·фът
мн.ч.		ше·фо·ве
	членувано	ше·фо·ве·те
бройна форма		ше·фа
звателна форма		ше·фе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Пряк, непосредствен ръководител; началник.
2. Човек, който стои начело на предприятие, организация и др.; директор, началник.
3. Главен готвач, майстор готвач.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Chef (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• началник, ръководител
• водител, водач, предводител, главатар, байрактар, лидер
• господар, началство
• вожд, глава на семейство, директор
• покровител, защитник, патрон
• глава

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}