началник

началник (български)

началник ±

ед.ч.		на·чал·ник
	непълен член	на·чал·ни·ка
	пълен член	на·чал·ни·кът
мн.ч.		на·чал·ни·ци
	членувано	на·чал·ни·ци·те
бройна форма		на·чал·ни·ка
звателна форма		на·чал·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: head, superior, commander арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: начальник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• шеф, ръководител, управител, патрон, надзирател
• главатар, вожд, водител, предводител, глава, пълководец, войвода
• основател, родоначалник
• командир, главнокомандуващ
• директор, уредник, администратор
• глава на семейство