безмълвен

Български

безмълвен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		без·мъл·вен
		непълен член	без·мъл·в·ния
		пълен член	без·мъл·в·ни·ят
	ж. р.		без·мъл·в·на
		членувано	без·мъл·в·на·та
	ср. р.		без·мъл·в·но
		членувано	без·мъл·в·но·то
мн. ч.			без·мъл·в·ни
		членувано	без·мъл·в·ни·те

Прилагателно име[[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|, тип {{{ТИП}}}]]

безмълвен - човек който не проговаря или не издава шум.

Синоними

• безгласен, ням, мълчалив, безсловесен
• тих, спокоен, беззвучен, глух
• безшумен, замлъкнал

Превод

английски: silent, tacit, speechless, wordless арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: still, sprachlos, wortlos норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]