господ
господ (български)
| ед.ч. | гос·под | |
|---|---|---|
| непълен член | гос·по·да | |
| пълен член | гос·по·дът | |
| мн.ч. | гос·по·ди | |
| членувано | гос·по·ди·те | |
| бройна форма | гос·по·да | |
| звателна форма | гос·по·ди | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Всеобщият разум, който в различните религиозни учения бива наричан по различен начин. Освен разум все пак в понятието се съдържа и всичко останало, доколкото се разбира извън него, напр. силата, енергията, материята, времето и т.н. Думата има значение на онова, което е живо, а не обратното, въпреки че под живо в случая се визира и отвъд доказуемото като такова посредством научен метод.
Етимология
Старобълг. господь, господоу (Господ, Бог), господниь (господня)
Произв. (и по ст.-слав.) господьскъ, господьство, господьствнь, господьнъ, господинь
Праслав. *gospodь обикновено за изходна форма се счита *gostьpodь, в основата на което е праслав. *gostь (гост), с аналог като ghost (дух), по МЕ gost, goost (n.), ОЕ gāst, G Geist. Също праслав. *gastьpatь, *gaspatь, ст.-чеш. hospod, hospodin
Втората съставка *potis е представена също в лат. potis (могъщ), potens (способен, мощен), potentia (мощ, сила, потенциал), potestas (сила, способност, възможност), докато на изток се открива с обективистични смилови изражения: старогр. πόσις (съпруг), староинд. pátiṣ м., авест . paiti- (владетел, съпруг), лит. pats (съпруг). В слав. езици не е познато като отделна лексема и във всеки случай оставя необяснено крайното *d в слав. *gospodь, каквото не може да възникне от ИЕ *t. *potis е съставна форма и в индо-иран. езици: староинд. śatápatị, староперс. (елам.) *θata-pati- (владетел, /-гос-/подар над стотина); староинд. kṣаtrápatị, авест. xšaθrapaiti- (владетел на област) и др.
В смисъл на човек, принадлежащ към висшето съсловие и ползващ се с власт над други, вж. despotь, деспоть, *dems-potis (владетел на дома), старогр. δεσπότης, староинд. dámpatị, авест. dəng paiti-
Фразеологични изрази
Превод
|
|