лихва
Облик
лихва (български)
ед.ч. | лих·ва | |
---|---|---|
членувано | лих·ва·та | |
мн.ч. | лих·ви | |
членувано | лих·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. лихва τόκος (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Сав. кн., Сим. сб.). Праслав. *lixva е заемка от герм. езици, от незасвидетелствано гот. *leiƕa „заем, кредит“, което се възстановява от гот. lеiƕаn, ст.в.нем. lihan, нем. leihen „заемам“ (БЕР, т. 3, стр. 436). Германските думи са от ИЕ *likw-, *leikw- „оставям“ (виж лишавам).
Фразеологични изрази
Превод
|