лихва

Български

лихва ±

ед.ч.		лих·ва
	членувано	лих·ва·та
мн.ч.		лих·ви
	членувано	лих·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. лихва τόκος (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Сав. кн., Сим. сб.). Праслав. *lixva е заемка от герм. езици, от незасвидетелствано гот. *leiƕa „заем, кредит“, което се възстановява от гот. lеiƕаn, ст.в.нем. lihan, нем. leihen „заемам“ (БЕР, т. 3, стр. 436). Германските думи са от ИЕ *lik^w-, *leik^w- „оставям“ (виж лишавам).

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Zins (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• доход, рента, приход, рандеман, горница
• анюитет, годишна рента