горница
Облик
горница (български)
ед.ч. | гор·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | гор·ни·ца·та | |
мн.ч. | гор·ни·ци | |
членувано | гор·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Парична сума, която е свръх дадена или определена
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
връхнина, в повече