рента

рента (български)

рента ±

ед.ч.		рен·та
	членувано	рен·та·та
мн.ч.		рен·ти
	членувано	рен·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал..
2. Парично плащане, дължимо от ползвател на земеделска земя по споразумение за създаване на масиви за ползване съгласно чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rente (f) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• доход, приход, рандеман, лихва, наем, дивиденти, тантиеми, печалба
• анюитет, годишна рента