искрен
Облик
искрен (български)
ед. ч. | м. р. | ис·к·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | ис·к·ре·ния | ||
пълен член | ис·к·ре·ни·ят | ||
ж. р. | ис·к·ре·на | ||
членувано | ис·к·ре·на·та | ||
ср. р. | ис·к·ре·но | ||
членувано | ис·к·ре·но·то | ||
мн. ч. | ис·к·ре·ни | ||
членувано | ис·к·ре·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
Искрен означава откровен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- откровен, чистосърдечен, добросърдечен, открит, верен, предан, близък, честен, простодушен, наивен
- сърдечен, задушевен, от душа и от сърце
- естествен, непринуден
- истински, неподправен
- направен от все сърце, възторжен, ентусиазиран
- непресторен, непосредствен, спонтанен, непредвзет, прям
- праволинеен, целенасочен
- безпристрастен, правдив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|