гуляй
Облик
гуляй (български)
ед.ч. | гу·ляй | |
---|---|---|
непълен член | гу·ляя | |
пълен член | гу·ля·ят | |
мн.ч. | гу·ляи | |
членувано | гу·ля·и·те | |
бройна форма | гу·ляя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Шумна веселба съпроводена с употреба на значителни количества алкохол и храна.
Етимология
Образуван с наст. -jь от *guljati „гуляя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|