шамар
Облик
шамар (български)
ед.ч. | ша·мар | |
---|---|---|
непълен член | ша·ма·ра | |
пълен член | ша·ма·рът | |
мн.ч. | ша·ма·ри | |
членувано | ша·ма·ри·те | |
бройна форма | ша·ма·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Удар с длан по бузата на човек; плесница.
- Прен. Срам, обида.
Етимология
Заета от тур. şamar „плесница, шамар“.
Фразеологични изрази
- Навирам се между шамарите. Разг. Сам си предизвиквам неприятности, като се бъркам в чужди дела.
- Удрям/зашлевявам шамар (на някого). Посрамвам, обиждам някого.
Превод
|