чаровен
чаровен (български)
| ед. ч. | м. р. | ча·ро·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ча·ров·ния | ||
| пълен член | ча·ров·ни·ят | ||
| ж. р. | ча·ров·на | ||
| членувано | ча·ров·на·та | ||
| ср. р. | ча·ров·но | ||
| членувано | ча·ров·но·то | ||
| мн. ч. | ча·ров·ни | ||
| членувано | ча·ров·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е изпълнен с чар, който излъчва чар; очарователен, обаятелен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|