храм
храм (български)
| ед.ч. | храм | |
|---|---|---|
| непълен член | хра·ма | |
| пълен член | хра·мът | |
| мн.ч. | хра·мо·ве | |
| членувано | хра·мо·ве·те | |
| бройна форма | хра·ма | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Сграда, в която се извършва богослужение. [1]
- Прен. Ритор. Място, където се твори нещо голямо, където се служи на нещо възвишено (наука, изкуство).
Етимология
ст.-бълг. храмъ ναός, οἰκία, οἶκος (Мар., Зогр., Син. пс., Супр.), храмина δῶμα, οἰκίσκος (Супр.). Сродни форми: сърбохърв. храм „дом, храм“, храмац „овчарска колиба“, словен. hram „постройка, жилище, склад, хамбар, храм“, чеш. chrám, chrámina, слов. книж. chrám „храм, църква“, пол. остар., диал. chromina „сламена колиба, сайвант“, д.-луж. сhrоm „здание, старична стопанска постройка, сеновал“, рус. хоромы „покрив, къща, стопански постройки, бараки“, укр. хорома „сеновал, голяма къща“, хоромина „стопанство“, белор. харом „покрив“. Старобълг. > рус. храм. Праслав. *xormъ/*xorma „дървена постройка, навес“. Думата няма сигурна етимология. Родството със ст.-инд. harmyam- „крепост“, авест. zairimya- „голяма къща“ е фонетически невъзможно (*g^h > слав. *z). Сравнението със ст.-инд. „кожа, щит“, ст.-в.-нем. scirm/scherm „щит, заслон“, ст.-прус. kermens „тяло“ е трудно по семантични причини (*(s)ker-men- „изделие от кожа“ ~ „постройка от дърво“) и не обяснява слав. форма (очакавано *kermę, *xormę).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
църква, обител, катедрала, светилище, олтар, светиня