светилище

светилище (български)

светилище ±

ед.ч.		све·ти·ли·ще
	членувано	све·ти·ли·ще·то
мн.ч.		све·ти·ли·ща
	членувано	све·ти·ли·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място за поклонение на Бог, където се извършват обредите на религиозен култ.
2. Рел: Най-святото място в храм, където може да влизат само свещенослужителите.

Превод

английски: sanctuary, penetralia испански: sanctuario италиански: santuario

немски: das Heiligtum руски: святи́лище френски: sanctuaire добавете превод на друг език тук [[]]