фалш

фалш (български)

фалш ±

ед.ч.		фалш
	непълен член	фал·ша
	пълен член	фал·шът
мн.ч.		фал·шо·ве
	членувано	фал·шо·ве·те
бройна форма		фал·ша
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му.
2. Неточна интонация, невярно изпълнен звук в музикално произведение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лъжа, измама, заблуда
• фалшивост, лъжливост, двуличие, изкуственост, неестественост, престореност, неискреност, лицемерие, притворство, лицеприятие
• неоткровеност
• нечестност, невярност, вероломство, изневяра