двуличие

Български

двуличие ±

ед.ч.		дву·ли·чие
	членувано	дву·ли·чи·е·то
мн.ч.		дву·ли·чия
	членувано	дву·ли·чи·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Качество или проява на двуличен; лицемерие, неискрeност.

Превод

английски: duplicity, hypocrisy, double-dealing испански: duplicidad италиански: doppiezza

немски: die Doppelzüngigkeit, die Heuchelei руски: двуличие френски: duplicité

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.