изневяра

изневяра (български)

изневяра ±

ед.ч.		из·не·вя·ра
	членувано	из·не·вя·ра·та
мн.ч.		из·не·ве·ри
	членувано	из·не·ве·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 43

1. Нарушаване на вярност към някого, обикн. в любовни отношения.

Превод

английски: infidelity, unfaithfulness арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: infidelidad, cuernos италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Untreue норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: неве́рность словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: infidélité холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• измяна, вероломство, отстъпничество, предателство, ренегатство
• нечестност, невярност, фалш, двуличие, лицемерие, измама