учител

учител (български)

учител ±

ед.ч.		учи·тел
	непълен член	учителя
	пълен член	учителят
мн.ч.		учи·те·ли
	членувано	учи·тели·те
бройна форма
звателна форма		учителю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, занимаващ се с учителска дейност; преподавател, педагог
2. Човек, обясняващ и доизграждащ дадени знания, но без да се занимава с учителска дейност. Пример: Константин ме учи на етикет;Константин е мой учител по етикет
3. Преносно Човек притежаващ големи знания и компетенция по дадена тема Пример: Пламен е истински учител по история

Превод

английски: teacher (en), master (en) арабски: معلم (ar) арменски: ուսուցիչ (hy) африкаанс: onderwyser (af) белоруски: настаўнік (be) гръцки: δάσκαλος (el) датски: lærer (da) есперанто: instruisto (eo) естонски: õpetaja (et) иврит: מוֹרֶה (he) индонезийски: guru (id) ирландски: múinteoir (ga) исландски: kennari (is) испански: profesor (es) италиански: insegnante (it) китайски: 老师 (zh) корейски: 선생님 (ko) латвийски: skolotājs (lv) латински: magister (la) литовски: mokytojas (lt)

немски: Lehrer (de) норвежки: lærer (no) персийски: معلم (fa) полски: nauczyciel (pl) португалски: professor (pt) румънски: profesor (ro) руски: учитель (ru) словашки: učiteľ (sk) словенски: učitelj (sl) сръбски: учитељ (sr) тайландски: ครู (th) турски: öğretmen (tr) унгарски: tanár (hu) фински: opettaja (fi) френски: professeur (fr) холандски: docent (nl) хърватски: učitelj (sh), nastavnik (sh), profesor (sh) чешки: učitel (cs) шведски: lärare (sv) японски: 先生 (ja)

Синоними

• преподавател, професор, даскал
• възпитател, педагог, наставник