наставник
Облик
наставник (български)
| ед.ч. | нас·тав·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | нас·тав·ни·ка | |
| пълен член | нас·тав·ни·кът | |
| мн.ч. | нас·тав·ни·ци | |
| членувано | нас·тав·ни·ци·те | |
| бройна форма | нас·тав·ни·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който наставлява, поучава, напътствува.
- Опитен работник, който помага на нови работници да овладеят определена професия.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|