успех

Български

успех ±
ед.ч.		ус·пех
	непълен член	ус·пе·ха
	пълен член	ус·пе·хът
мн.ч.		ус·пе·хи
мн.ч.	членувано	ус·пе·хи·те
бройна форма		ус·пе·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Сполучливо постигане на поставена цел

Етимология

Книжовна заемка от руски, при старобълг. спѣхъ (Супр.), свързана с рус. спесь „успех“ и лат. spēs, мн. spērēs „очакване, надежда“, лит. spėkas „сила“. Производни форми: успея. Или от старобългарски "ѹспѣхъ"

Фразеологични изрази

Превод

английски: success^(en)
гръцки: επιτυχία
испански: éxito
италиански: successo

немски: der Erfolg^(de)
руски: успех^(ru)
турски: başarı
френски: succès

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.