триумф
триумф (български)
| ед.ч. | три·умф | |
|---|---|---|
| непълен член | три·ум·фа | |
| пълен член | три·ум·фът | |
| мн.ч. | три·ум·фи | |
| членувано | три·ум·фи·те | |
| бройна форма | три·ум·фа | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Ист. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война.
- Прен. Голяма победа, успех.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.