победа

Български

победа ±

ед.ч.		по·бе·да
	членувано	по·бе·да·та
мн.ч.		по·бе·ди
	членувано	по·бе·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Победа - (Върхово постижение) Желано и достигнато върхово постижение. Не зависимо в каква сфера победата е най-високата награда за всички предприети действия във войни , спорове , спортове и тн. Добавено от В.Стоичков

Етимология

старобълг. побѣда < *po-běda. Сродни думи: старогрц. πείθομαι „убеждавам“, лат. fīdō, -ere „вярвам“, гот. baidjan „карам“ от ие *bheidh-.

Фразеологични изрази

Пирова победа - победа с цената на големи загуби

Превод

Преводи

английски: ср. р., (в игра) ср. р. арабски: [[]] арменски: ср. р. африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ср. р. датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: ср. р. иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: ср. р. испански: [[]] италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: ср. р. латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: ср. р., ср. р. персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: победа словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: победа тайландски: [[]] турски: ср. р. унгарски: ср. р. фински: ср. р. френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• триумф, възтържествуване, надмощие
• слава, лаври, успех, завоевание, придобивка, постижение, тържество
• тържествуване, ликуване