победа

Български

победа ±

ед.ч.		по·бе·да
	членувано	по·бе·да·та
мн.ч.		по·бе·ди
	членувано	по·бе·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Победа - (Върхово постижение) Желано и достигнато върхово постижение. Не зависимо в каква сфера победата е най-високата награда за всички предприети действия във войни , спорове , спортове и тн. Добавено от В.Стоичков

Етимология

старобълг. побѣда < *po-běda. Сродни думи: старогрц. πείθομαι „убеждавам“, лат. fīdō, -ere „вярвам“, гот. baidjan „карам“ от ие *bheidh-.

Фразеологични изрази

Пирова победа - победа с цената на големи загуби

Превод

английски: victory (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: vittoria (→it) китайски: [[]] корейски: 승리 латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Sieg (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: победа словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: победа тайландски: [[]] турски: zafer унгарски: [[]] фински: [[]] френски: victoire (→fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• триумф, възтържествуване, надмощие
• слава, лаври, успех, завоевание, придобивка, постижение, тържество
• тържествуване, ликуване

Сродни думи

Производни думи