управител

управител (български)

управител ±

ед.ч.		уп·ра·ви·тел
	непълен член	уп·ра·ви·те·ля
	пълен член	уп·ра·ви·те·лят
мн.ч.		уп·ра·ви·те·ли
	членувано	уп·ра·ви·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		уп·ра·ви·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. управителят, управителя, мн. управители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител на болница. Управител на хотел.

прил. управителен, управителна, управително, мн. управителни. • Управителен съвет. Ръководно тяло на голямо учреждение; борд на директорите.

Превод

английски: director; chief арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Geschäftsführer норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• владетел, властелин, господар
• директор, началник, ръководител, надзирател, уредник, администратор