умение

умение (български)

умение ±

ед.ч.		уме·ние
	членувано	уме·ни·е·то
мн.ч.		уме·ния
	членувано	уме·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: ability (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: επιδεξιότητα (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• умеене, вещина, сръчност, опитност, ловкост, умелост, способност, майсторство, майстория, майсторлък, изкуство, мурафет
• похват, находчивост, талант
• съвършено владеене
• изобретателност
• трик
• задълбочени познания
• склонност, тенденция
• кадърност
• дарба
• ръка

Библиография

• „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 7
• „Гръцко-Български речник, Българско-гръцки речник“; Надежда Маслева; GABAROFF - ЕООД, Велико Търново; 2002 г.; ISB: 954-9607-78-X; стр. 55, 330