тълкувател
Облик
| ед.ч. | тъл·ку·ва·тел | |
|---|---|---|
| непълен член | тъл·ку·ва·те·ля | |
| пълен член | тъл·ку·ва·те·лят | |
| мн.ч. | тъл·ку·ва·те·ли | |
| членувано | тъл·ку·ва·те·ли·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | тъл·ку·ва·те·лю | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Тълкувател- Човек,който разсъждава върху дадено становище
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
изразител, интерпретатор, коментатор, изяснител, гадател