тъжен
Облик
тъжен (български)
| ед. ч. | м. р. | тъ·жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тъж·ния | ||
| пълен член | тъж·ни·ят | ||
| ж. р. | тъж·на | ||
| членувано | тъж·на·та | ||
| ср. р. | тъж·но | ||
| членувано | тъж·но·то | ||
| мн. ч. | тъж·ни | ||
| членувано | тъж·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
тъ̀жен
- Състояние, породено от липса на нещо, от което се нуждаем. Усещане за душевна болка, породена от загуба на нещо скъпо за нас или неуспех.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- печален, жален, тъжовен, тъговен, тъговит, нерад, нажален
- безрадостен, мрачен, потиснат
- изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, нерадостен, скръбен
- навъсен, унил, меланхоличен, потискащ
- тъмен, неприветлив, загрижен
- мъгляв, неясен, мургав
- клет, жалък, за окайване
- отчаян, изтормозен, измъчен
- обезсърчен
- пуст, скучен, отегчителен
- горестен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|