тъжен
Облик
тъжен (български)
ед. ч. | м. р. | тъ·жен | |
---|---|---|---|
непълен член | тъж·ния | ||
пълен член | тъж·ни·ят | ||
ж. р. | тъж·на | ||
членувано | тъж·на·та | ||
ср. р. | тъж·но | ||
членувано | тъж·но·то | ||
мн. ч. | тъж·ни | ||
членувано | тъж·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Състояние породено от липса на нещо от което се нуждаем. Усещане за душевна болка породена от загуба на нещо скъпо за нас или неуспех.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- печален, жален, тъжовен, тъговен, тъговит, нерад, нажален
- безрадостен, мрачен, потиснат
- изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, нерадостен, скръбен
- навъсен, унил, меланхоличен, потискащ
- тъмен, неприветлив, загрижен
- мъгляв, неясен, мургав
- клет, жалък, за окайване
- отчаян, изтормозен, измъчен
- обезсърчен
- пуст, скучен, отегчителен
- горестен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|