отегчителен
Облик
отегчителен (български)
| ед. ч. | м. р. | отег·чи·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | отег·чи·тел·ния | ||
| пълен член | отег·чи·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | отег·чи·тел·на | ||
| членувано | отег·чи·тел·на·та | ||
| ср. р. | отег·чи·тел·но | ||
| членувано | отег·чи·тел·но·то | ||
| мн. ч. | отег·чи·тел·ни | ||
| членувано | отег·чи·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който причинява отегчение; досаден.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- досаден, скучен, тягостен, непоносим, неприятен, монотонен, еднообразен, мъчителен, притеснителен, неинтересен, дотеглив, досадлив, омразен, отвратителен, сух
- многословен, разтеглен, разлят
- настойчив, упорит, натрапничав
- прозаичен
- пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|