неутешим
Облик
| ед. ч. | м. р. | не·у·те·шим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·у·те·ши·мия | ||
| пълен член | не·у·те·ши·ми·ят | ||
| ж. р. | не·у·те·ши·ма | ||
| членувано | не·у·те·ши·ма·та | ||
| ср. р. | не·у·те·ши·мо | ||
| членувано | не·у·те·ши·мо·то | ||
| мн. ч. | не·у·те·ши·ми | ||
| членувано | не·у·те·ши·ми·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който не може да бъде утешен.
Синоними
- безутешен, скръбен, тъжен, печален, скърбящ, непримирим
- изоставен, самотен, нещастен
- мрачен, безнадежден, сиротен, злочест, натъжен, опечален, нерадостен
Превод
|
|