тревога
тревога (български)
| ед.ч. | тре·во·га | |
|---|---|---|
| членувано | тре·во·га·та | |
| мн.ч. | тре·во·ги | |
| членувано | тре·во·ги·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Безпокойство, страх от предстояща опасност, грижа.
Етимология
Заета от рус. тревога, сродно с укр. тривога, белор. трывога, пол. trwoga. Праслав. *trьvoga без ясна етимология (в бълг. би се очаквало *тървога). В рус. засвидетелствано от 18 в. Вероятно първоначалното значение е „сигнал, повторен три пъти, предупреждаващ за опасност от страна на противника“ (срв. праслав. *trь- „три“, но значението на *voga е неясно)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
тревога (български)
| ед.ч. | тре·во·га | |
|---|---|---|
| членувано | тре·во·га·та | |
| мн.ч. | тре·во·ги | |
| членувано | тре·во·ги·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария.
Етимология
Фразеологични изрази
Бия тревога. Предупреждавам за някаква опасност.
Превод
Синоними