безредица

Български

безредица ±

ед.ч.		без·ре·ди·ца
	членувано	без·ре·ди·ца·та
мн.ч.		без·ре·ди·ци
	членувано	без·ре·ди·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Отсъствие на ред, безпорядък.

Превод

английски: disorder, misrule гръцки: αναταραχή испански: desorden, disturbio италиански: disordine

немски: die Randale, das Durcheinander руски: беспоря́дки френски: trouble добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

безредие

Сродни думи

размирици