страх

Български

страх ±

ед.ч.		страх
	непълен член	стра·ха
	пълен член	стра·хът
мн.ч.		стра·хо·ве
	членувано	стра·хо·ве·те
бройна форма		стра·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Чувство, породено от някаква действителна или привидна опасност

Етимология

старобълг. страхъ (Супр.). По всяка вероятност слав. *straxъ < *straksъ е новообразувана (под влиянието на табу?) от глаг. *traskati (за срав. бълг. диал. траскам „плаша“), свързан с трясък. По аналогичен начин е образуван бълг. глагол стряскам < трясък.

Превод

английски: fear, dread (en) белоруски: страх испански: miedo (es) temor (es) италиански: paura, timore немски: die Angst, die Furcht руски: страх (ru)

словашки: strach (sk) словенски: strah (sl) сръбски: страх (sr) украински: страх (uk) френски: peur, crainte

Производни думи

страхлив, прил.

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.